Решенията за емитиране на нов държавен дълг, винаги се плащат от нас, гражданите. Данъците, които държавата събира като ДДС, акцизи, осигуровки, ДОД - могат да се използват за обслужването на дълга и лихвите по него.
При твърде големи размери на дълга, централната банка може да “отпечата” нови пари. Така инфлацията се повишава, което на практика обезценява дълга, но за жалост – доходите и спестяванията също.
Именно за това, когато чуем, че ще се увеличава дълговата тежест, трябва да знаем, че ние ще сме тези, които ще я платят.
Историята показва, че въвеждането на еврото почти винаги води до увеличаване на държавния дълг към БВП, докато системи като валутния борд го ограничават заради по-ниския ръст на бюджетните дефицити.
През 2025 г. средният дълг на страните в Европейския съюз е около 90%, докато в България той е под 25%.

По-ниската дългова тежест е ясен знак за по-отговорно управление на публичните финанси от политическия елит на страната.
Тя позволява по-ниски данъчни нива, повече пространство за инвестиции и по-устойчива икономическа среда, в която гражданите и бизнесът могат да растат.
А това неизбежно води и до по-добро качество на живот на всеки един от нас.




Чрез изчисленията на дълговия калкулатор можеш да разбереш мащаба на държавните разходи и растящия дълг като следиш натрупването му с всяка изминала секунда!